The Cage

Да... Лятото свърши, започва училище. Няма повече
походи, няма свобода. Всичко посивява, затварят ме
отново в клетка. Трябва да подтисна дивото и да се
слея с "цивилизования" град. "Бетонната джунгла"...

Затворен между четири крещя вътрешно. Чувствам се
като експеримент по "Discovery Channel". Камери,
наблюдатели, контрол... Шибана зоологическа градина.
Опиташ ли да се избягаш веднага започват наказания.
Затвориш ли се в себе си си загубен... Търсиш
алтернативни начини да освободиш дивото. Скачаш,
тичаш, катериш се, крещиш, биеш се... Всевъзможни
начини... И след това - отново в клетката. Нагледали са
се на шоу и те прибират за да ти кажат "Браво, добро
момче. Получаваш..." ...наказание че си се осводобил
за секунди. Изкъпват те, дават ти вечерята и те слагат
да си легнеш с мисълта че утре ще се повтори същото...

И никой не те разбира...

Summer ends
Autumn comes
My soul bends
My soul moans
Back in a cage
Video secured
It's a new age
All the minds are cured

Whole day yelling
Whole day nerves
Grammar and spelling
Drawing curves
I can't escape
Can't break free
Getting mind raped
This isn't me

Е, толкова от мен... Връщам се в клетката...

Jungle Heart

Природа, походи..... най-добре се чувствам там... пеша сред природата. Без значение жегата, жаждата.... оцелява се. Чувствам се свободен. Няма странни погледи, няма простотия. Само тишина и спокойствие. Дивото надделява, започвам да тичам, а умората идва по-бавно от обикновено. Красотата е навсякъде - дърветата, водата.... даже и в заблатените местности на язовира. Нарочно избягвам вече утъпканите пътеки - по тях не е интересно. Ако има склон се спускам "сърфирайки" по него. В природата нещо в мен се пробужда...
Майка ми ми разказа веднъж, че малко преди да се родя, уредите на няколко пъти не са засичали да имам пулс... Никакви признаци за живот... Смятам, че тогава нещо се е вселило в душата ми за да ми помогне да оцелея... Дух на някакво диво животно, душа на индианец... Нямам идея, но когатo отида сред природата се появява... Тогава аз съм само наблюдател... Водят ме инстинкти или нещо подобно. Сърцето ми е свободно. Душата ми лети. Рее се из небесата като орел. Краката ми могат да тичат с часове. Усещам топлия вятър в косата си. В такива моменти си мисля "Трябва ли изобщо да се връщам? Не мога ли просто да си остана тук?" ...Сред природата...