Jungle Heart

Природа, походи..... най-добре се чувствам там... пеша сред природата. Без значение жегата, жаждата.... оцелява се. Чувствам се свободен. Няма странни погледи, няма простотия. Само тишина и спокойствие. Дивото надделява, започвам да тичам, а умората идва по-бавно от обикновено. Красотата е навсякъде - дърветата, водата.... даже и в заблатените местности на язовира. Нарочно избягвам вече утъпканите пътеки - по тях не е интересно. Ако има склон се спускам "сърфирайки" по него. В природата нещо в мен се пробужда...
Майка ми ми разказа веднъж, че малко преди да се родя, уредите на няколко пъти не са засичали да имам пулс... Никакви признаци за живот... Смятам, че тогава нещо се е вселило в душата ми за да ми помогне да оцелея... Дух на някакво диво животно, душа на индианец... Нямам идея, но когатo отида сред природата се появява... Тогава аз съм само наблюдател... Водят ме инстинкти или нещо подобно. Сърцето ми е свободно. Душата ми лети. Рее се из небесата като орел. Краката ми могат да тичат с часове. Усещам топлия вятър в косата си. В такива моменти си мисля "Трябва ли изобщо да се връщам? Не мога ли просто да си остана тук?" ...Сред природата...